|
|
|
|
Беше бедно,
забранено, предначертано, спокойно и еднакво.
Стана меркантилно, всепозволено, истерично и
много различно.
Отгоре и отдолу материя и актьори еднотипни, но
в различни роли.
И преди и сега начело стояха и стоят системни
бандити, безкрупулно ползващи държавата в своя
изгода и за свое удоволствие. Преди бяха
комунистически, патриотичен и интернационален
“елит” или “лидери”, покровителствани от Москва,
сега демократически, капиталистически, пак
патриотичен и вече глобалистки “елити” и
“лидери”, подкрепяни този път от Брюксел и
Вашингтон. Едни и същи
групи, родове, фамилии и слугинстващите около
тях кръгове ръководеха и
ръководят
строителството, ту на |
|
социализЪма, ту на
модерния капитализъм. Както се наложи и накъдето
задуха вятърът. А “негово величество” народът,
както се спотайваше и оцеляваше преди, така се
спотайва и оцелява и сега, но вече има една
опция в повече емиграцията. Преди верни на
партията и нейната държава социалистически
труженици, сега лоялни на олигархията/мафията и
нейната държава, наемници с изпепелени души.
Казват, че можело да бъде и по-зле. Сигурно е,
че можеше да бъде далеч по-добре. Най-сигурно е
обаче, че е така, както е. В случай че не ни
харесва длъжни сме да се променим или пък
примирим. В единия случай има надежда и смисъл,
в другия няма. Изборът е първо, на всеки един от
нас поотделно и след това на всички заедно, ако
изобщо го можем това упражнение “заедно”.
Светослав Ставрев |
|
|
|