Арбанаси е създадено в края на 15 век от християни, идващи от югозападните краища на Балканите - българи, гърци, албанци. Няколко десетилетия е владение на различни османски сановници, а в средата на 16 век става собственост на Велкия везир на Османската империя Рустем паша. Жителите му получават данъчни облекчения и други привилегии срещу задължението да охраняват близкия проход. Така селището бързо се разраства и просперира, привличайки заселници от близките околности.
Заможните жители на Арбанаси търгуват из всички краища на Турската империя и в страните от Централна Европа. Поддържат тесни връзки с Италия, Австро-Унгария, Русия, Влашко, Индия и извършват големи финансови операции между европейските градове и Цариград. В селото се развиват златарството, медникарството, ковачеството, отглежда се копринена буба.
Разнородният характер на населението, мащабните му контакти с много страни и икономическата му мощ са главното условие в Арбанаси да се създаде твърде оригинална култура, уникална за българските условия. Неповторими са архитектурните и художествено-религиозните паметници от 17-18 век, запазени и до днес - къщи, улици, чешми, църкви и манастири, стенописи, иконостаси и икони.
Констанцалиевата къща е строена през 17 век. Приземният й етаж е изграден изцяло от камък.Главният вход е защитен със здрава обкована врата и специално създаден за охрана отвор с издадена навън решетка. Обзавеждането на просторните помещения придава на голямата къща-крепост уютност и интимност, подсилени от богатата украса, изработена от майстори с висока култура и според изискванията на стопани с добър вкус и финансови възможности.
Друг интересен архитектурен паметник е Хаджиилиевата къща, строена към края на 17 век - също двуетажна и добре защитена.Великолепен параден вход и широко стълбище водят към втория етаж, където са гостните и спалните. Таваните са покрити с орнаменти от бяла глина, а горната част на стените - с фризове от стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Най-стара от Арбанашките църкви е "Рождество Христово". Стенописването на притвора е завършено през 1638 година. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата по българските земи. По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649 година. Стенописите в наоса са завършени през 1681 година и представляват Празниците, Страданията и Чудесата Христови.
Църквата "Св.Архангел Михаил и Гавраил" се състои от олтар, наос, притвор и параклис "Св.Параскева" и галерия. Наосът на храма е построен и зографисан през 17 век. В работата на зографите се долавя западноевропейско влияние. Стенописите са завършени през 1760 година и в тях се усеща характерният за епохата преход от старите иконографски схеми и похвати към активното художествено осмисляне, потърсено чрез нови изразни средства.
Разцветът на Арбанаси продължава до края на 18 век, когато е опустошено и разорено от кърджалийски банди, а населението му се изселва.
Днес селото живее нов живот като архитектурно-художествен резерват. Уникалните му природни и културноисторически дадености и непосредствената му близост до Велико Търново/4 км/ го правят привлекателно място за посещения. Старинната атмосфера е елегантно съчетана с модерно туристическо обслужване.